| 34-та национална изложба на карикатурата |
|
Как бихте се почувствали ако присъствате на концерт, който започва с изпълнение на майсторите на джаза Ал Жеро и Джорж Бенсън, продължава с изпълнение на живо на Ерик Клептън, Бъди Гай и Стив Рей Вон и още преди аплодисментите съвсем да заглъхнат, залата избухва наново оплодирайки горещо своите любимци – силиконовите кралици на поп-фолка Десислава, Глория и не знам си коя още? Накрая концерта завършва с изпълнение на смесения хор на 18 обща гимназия с диригент учителя по физкултура и всички си отиват възторжени и доволни. Горе-долу такава е ситуацията в 34 национална изложба на карикатурата, макар че тук границата между отделните направления в карикатурата съвсем не е толкова ясно обособена. Най-доминираща в изложбата е политическата карикатура, позната ни от вестника, но се изненадваме и от много силни политически карикатури, правени специално за изложбата от Алла и Чавдар Георгиеви, Йовчо Савов, Вера Милкова, Цветан Ценков, Мирослав Божков и Георги Каралиев. Все пак извора на политическата карикатура е вестника и имена като Чавдар Николов, Христо Комарницки, Ивайло Цветков, Илиян Савков, Георги Чалъков и Иван Кутузов ежедневно защитават нейната роля като морален коректив на властимащите в политиката. За съжаление твърдението на проф. Иван Славов, че сатирата е скалпела на обществото, с който то изрязва туморът от здравото си тяло е вече безкрайно остаряло. В няколко поредни годишни изложби карикатуристите кълцаха и рязаха до кокал със скалпела на обществото, а днес в 34-а национална изложба виждаме, че метастазите продължават, натрупват се тумор върху тумор и не сме сигурни има ли го още здравото тяло на обществения организъм. Изглежда, че политическата машина е конструирана по такъв начин, че произвежда недосегаем от сатирата политически елит. Можем да избягаме от тази конкретност ако проследим една друга насока в българската карикатура – пътя на филосовското обобщение на същите проблеми. Чрез използване на матафората и абсурда се постига едно сюрреалистично внушение, при което колкото е по-силна логическата връзка на посланието с реалния проблем (темата), толкова е по-силна карикатурата. В тази посока работят много успешно Румен Драгостинов, Валентин Георгиев, Диляна Николова, Стефан Десподов, Милко Диков, Цочо Пеев, Алла и Чавдар Георгиеви. А при Стоян Дуков и Иван Веселинов дори личи целенасочено бягство от проблемите, така присъщи за карикатурата, за сметка на стремежа към стил и гротеска, характерни за големите майстори на рисунката. Не можем да не споменем имената на Владимир Маринов, Ириен Трендафилов, Анатолий Станкулов, Коста Драгостинов и разбира се Велин Андреев – награден от секция „Карикатура” за цялостно творчество. В рамките на 34 национална изложба на карикатурата можем да отбележим и експеримента на проф. Стоян Дуков да посее семето на карикатурата и сред негови студенти от класа по анимация в Нов български университет. Този своеобразен „Cartoon Idol” съжителства наравно с големите имена в съвременната българска карикатура и в това има някакъв чар. Но ще има резултат само ако любовта към изкуството на карикатурата е по-силна от любовта към учителя. (февруари, 2009 г) Любомир Михайлов
Награди на 34 Национална изложба на карикатурата Награда на Съюза на българските художници Награда на Столична община в памет на Доньо Донев Награда на секция „Карикатура” при СБХ за цялостно творчество Награда за политическа карикатура от името на партия Българска нова демокрация Награда на Дома на хумора и сатирата – Габрово Награда на в. Дума Награда на в.Стършел Награда на в. Про и анти Награда на в. Трета възраст Награда Георги Чалъков за еротична карикатура Unable to find the source directory (/home/ceacbg/public_html/sites/cartoonbg/images/stories/avtori/expo/expo34/), please check if your source directory exists
|